Съгласно константната съдебна практика договорът за възлагане на управление е вид договор за поръчка , а сделката за възлагане на управление , макар и да не е изрично изброена в чл.1 ал.1 от ТЗ по своята същност е свързана с осъществяването на типичната дейност на търговците и следва да се счете ,че споровете относно нейното съществуване ,включително и последиците от неизпълнението ,представляват вземания по търговски дела , а не са трудови договори ,респ.трудови спорове. В този смисъл са и опр.№53/20.02.2006г. на ВКС по т.д.№341/2005г. ТК , реш.№318/1.06.2004г. на ВКС по гр.д.№1363/2003г. II г.о. реш.№949/20.07.1999г. на ВКС по гр.д.№1105/1998г. на ВКС III г.о. , реш.№1784/6.11.2001г. по гр.д.№395/2001г. на ВКС V г.о. Разпоредбите на пар.1 т.26 б.з от ДР на Закона за данъците върху доходите на физическите лица , на които се позовава ищецът в жалбата си не променят тези изводи. Действително в пар.1 т.26 б.з от ДР на Закона за данъците върху доходите на физическите лица е посочено , че трудови правоотношения са и правоотношенията по договори за управление и контрол ,включително с членове на управителни и контролни органи на предприятията , извън случаите по чл.37 ал.1 т.9 , но с изричната уговорка ,че приравняването на посочените отношения към трудови е само по смисъла на този закон и само с оглед облагане на доходите на физическите лица . С посочената разпоредба обаче характерът на самото правоотношение не се променя на трудово и тази разпоредба е неприложима към настоящият случай.
02-11-2020
